Ден на свиждане...Задушница е...
Отминалите чуват..идват стъпки...
Светлинки над гробовете засияват,
живите усещат скръбни тръпки...
На всеки гроб днес тихо идват
жив един и един,отминал от света...
Невидимо те за малко ще се видят...
Задушница е...ден на чудеса.
Земна жива и неземна отминала душа
ще поседнат на скамейката край гроба,
ще помълчат,ще капне не една сълза,
ще се чуе глас на скръб и на тревога.
Отминалата душа нечуто ще прошепне:
„Все край теб съм...всичко знам...”,
На живия от смут устата ще залепне,
разбрал,че не е бил във трудностите сам.
Живия тогава едва ще проговори,
задавяйки се в своите сълзи:
„Все чакам вратата да отвориш,
твойта смърт така ме нарани...
Цветя донесох ти от нашата градина,
ето плодове от старата лоза,
пусто е без теб през цялата година,
домът ни забрави твойта топлина.
А ти къде си?Моля те,минавай,
сънувах те във онзи ден нощес,
мисълта по тебе мира не ми дава
от оня ден проклет до днес...”.
Една свещичка гроба ще освети,
топли сълзи черната земя ще напоят,
невидимо отминалият ще усети,
че мислят го,че помнят го,все пак...
Те ще помълчат...ще знаят,че са близо
живия и отминалия в онзи час...
Задушница е...мъртвите излизат,
за да поседят за миг със нас...
Автор: Антоанета Свещарова
из стихосбирката „Земя и небе”
