ТИШИНА ..

.

Чувал ли си шума на тишината?
Да,да....и тишината има свой звук...
Трябва да си много сам...да няма вятър
и да е късен,среднощен часът.

Само тогава ще можеш да чуеш
звука на истинската тишина...
Ще се почувстваш много нещастен
и ще прозреш,че си в самота...

Във тази тишина мисълта ти ясно
ще се изпише върху белия таван...
Ще разбереш,че е ужасно
във час нощен да си толкова сам.

В такъв час тишината говори...
напира в ушите...в душата боли...
блъска се в стените...с мисълта спори
за това,което събира и което дели...

Автор: Антоанета Свещарова

МОЛИТВА /1/...

 

АКО СИ ОТИДА НЯКОЙ ДЕН...

ЕСЕННА ИМПРЕСИЯ...

АРХАНГЕЛОВА ЗАДУШНИЦА...

Ден на свиждане...Задушница е...
Отминалите чуват..идват стъпки...
Светлинки над гробовете засияват,
живите усещат скръбни тръпки...
На всеки гроб днес тихо идват
жив един и един,отминал от света...
Невидимо те за малко ще се видят...
Задушница е...ден на чудеса.
Земна жива и неземна отминала душа
ще поседнат на скамейката край гроба,
ще помълчат,ще капне не една сълза,
ще се чуе глас на скръб и на тревога.
Отминалата душа нечуто ще прошепне:
„Все край теб съм...всичко знам...”,
На живия от смут устата ще залепне,
разбрал,че не е бил във трудностите сам.


Живия тогава едва ще проговори,
задавяйки се в своите сълзи:
„Все чакам вратата да отвориш,
твойта смърт така ме нарани...
Цветя донесох ти от нашата градина,
ето плодове от старата лоза,
пусто е без теб през цялата година,
домът ни забрави твойта топлина.
А ти къде си?Моля те,минавай,
сънувах те във онзи ден нощес,
мисълта по тебе мира не ми дава
от оня ден проклет до днес...”.
Една свещичка гроба ще освети,
топли сълзи черната земя ще напоят,
невидимо отминалият ще усети,
че мислят го,че помнят го,все пак...


Те ще помълчат...ще знаят,че са близо
живия и отминалия в онзи час...
Задушница е...мъртвите излизат,
за да поседят за миг със нас...


Автор: Антоанета Свещарова
из стихосбирката „Земя и небе”